хвъ̀рлям се, -яш се, несв.; хвъ̀рля се, -иш се,
мин. св. -их се, св., непрех. 1. Спускам се с устрем в някаква посока, към нещо; устремявам се. Героите наши, като скали твърди, / желязото срещат с железни си гърди / и хвърлят се с песни в свирепата сеч. Вазов. Разля се весел женски смях и някой лудешката се хвърли нагоре по стълбите. Йовков. Момците се хвърляха напред, извиваха хорото и тропнаха в краката на момите и младите булки. К. Петканов. Две грамадни псета лавнаха и се хвърлиха на него. Вазов. Вълчицата беше се спряла, пристъпваше бавно, като че дебне, и отведнъж се хвърляше, както правят котките, когато искат да уловят мишка. Йовков. || Скачам от високо. От моста се хвърлили вчера, госпожо, момичето на чорбаджи Давидко и момчето на хаджи. Той не довърши. Вазов. Когато детето се дави в реката, / бащата се хвърля веднага, не пита / не би ли потънал там заедно с него. Ем. п. Димитров. 2. За кон и др. яздитно животно — скачам, подскачам. Сега конят се хвърляше буйно и бясно напред, настрана, опитваше се да наведе глава и да хвърли ездача. Йовков. 3. Прен. Впускам се в дейно участие в нещо. И той се хвърли с преданост и трескава горещина в патриотическото движение за прогласяване съединението. Вазов. □ Хвърлям се в (на) очи — правя силно впечатление. Бай Ганьовите бозави дрешки се хвърляха в очи, като контраст с общия тъмен фон на костюмите. Ал. Константинов.Виж повече